Неслучайно Марк Твен е казал „Пиша ти дълго писмо, защото нямам време да ти пиша кратко“. В писмената реч човек се изразява силно само като е лаконичен, пише "Мениджър Нюз".
Дългите изречения не са за препоръчване в словото на журналисти, публични говорители, бизнес ръководители и рекламисти. Авторите в американското списание Entrepreneur съветват: скъсете начина на изразяване и по-добре прекратете употребата на следните думи:
 
„Само“. Тази дума често разводнява звученето. Изпускането й рядко променя смисъла на изречението.
 
„Наистина“. Използването на "наистина" в писмената реч дава пример, че авторът пише така, както говори. Вербалното удобство на употребата й не се прехвърля добре в текст. В разговори хората я ползват често, но в писмен контекст е ненужна. Помислете за разликата между това да наречете една скала „здрава“ и „наистина здрава“. Какво допринася използването на „наистина“?
 
„Много (...)“. Всичко, казано по-горе за „наистина“ се отнася и за „много“ пред прилагателно („много хубав“, „много добър човек“).
 
„Може би/вероятно“. Внушава несигурност.
 
„Съвсем“. Понякога внася смисъл, но най-често е ненужен пълнеж. Когато някой я използва, обикновено е вместо „до известна степен“, „напълно“ или „почти“.
 
„Невероятно“. Смисълът на тази дума е „нещо, което създава огромно учудване или изненада“, но тя се използва толкова често, че значението й се изгуби напоследък, а силата на това което изразява, се обезсмисли и избледня. Как може да бъде нещо невероятно, ако всичко е такова?
 
„Буквално“. Когато нещо е достоверно в буквалния смисъл, няма нужда да я добавяте. Единственият подходящ случай за употребата на тази дума е, когато изяснява някакво значение – че не се шегувате например.
 
„И т.н. И прочие. И други“. Обикновено стоят зад по-конкретни неща.
 
„Неща“. И тук липсва специфика. Ако можете да използвате „10 стратегии“ или „10 подхода“, правете го, вместо заглавия, започващи с „10 неща“.
 
„Трябваше“. Ползвайте по-ясен и описателен език. Вместо „трябваше да си тръгна в 9“, предпочитайте изрази като „бях обещал на ... да си тръгна в 9“. Вместо „трябваше да си ходя“, напишете „тръгнах си“. Звучи по-уверено. "Трябваше" в много случаи внася излишно извинително и оправдаващо се звучене.
 
Източник: http://www.obekti.bg