Национален телефонен номер
phone 0700 10 399

  • 0
Новини

18 ЦИТАТА ОТ МИЛАН КУНДЕРА

18 ЦИТАТА ОТ МИЛАН КУНДЕРА

Публикувано на: 15.04.2018 19:50

Милан Кундера е роден през 1929 година в Чехословакия, но живее във Франция повече от 40 години. Творчеството му е признато в цял свят, а стилът му е неповторим. В това ще се убедите сами дори само след „Непосилната лекота на битието“, която ще ви въведа в света на ирония, сарказъм, философия, свях, изкривена любов и политическа откровеност. 
 
1. „Идеята за вечното завръщане е загадка, с която Ницше хвърли останалите философи в смут. Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори и че самото това повторение ще се повтаря до безкрай! Какво иска да изрази този налудничав мит?  
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо. Излишно е да обременяваме съзнанието си с тях, също както например с войната между две африкански държави през четиринайсети век, която не е променила ни най-малко света, въпреки че в нея са загинали в неописуеми мъки триста хиляди негри. Ще се промени ли с нещо войната между двете африкански държави през четиринайсети век, ако се повтори безброй пъти във вечното завръщане?
Да, ще се промени: тя ще се превърне в стърчаща неразрушима канара и нейната нелепост ще се увековечи.“ („Непосилната лекота на битието“)
 
2. „В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност.” („Непосилната лекота на битието“)
 
3. „Сигурно е само едно: противопоставянето тежест-лекота е най-загадъчното и най-многозначното от всички противопоставяния .” („Непосилната лекота на битието“)  
 
4. „Като те наблюдавам, имам чувството, че се превръщаш във вечната тема на моите картини. Срещата на два свята. Насложени кадри.“ („Непосилната лекота на битието“)
 
5. „Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука“ („Непосилната лекота на битието“)
 
6. „Беше я обичал от детството си чак до мига, когато я бе изпратил в последния й път; продължаваше да я обича в спомените си.“ („Непосилната лекота на битието“)
 
7. „Измяна означава излизане от редицата. Да измениш, означава да излезеш от редицата и да тръгнеш към неизвестното. За Сабина няма нищо по-красиво от това, да вървиш към неизвестното.“ („Непосилната лекота на битието“)
 
8. „Красотата е скрита зад кулисите на първомайската манифестация. Ако искаме да я съзрем, трябва да раздерем платното на декора.“ („Непосилната лекота на битието“)
 
9. „На онези, които смятат, че комунистическите режими в Средна Европа са творение изключително на престъпници, им убягва главната истина: престъпните режими не са дело на престъпници, а на възторжени люде, твърдо вярващи, че са открили единствения път към рая. (…) По-късно за всички стана ясно, че няма никакъв рай и следователно възторжените люде са били убийци“. („Непосилната лекота на битието“)
 
10. „Колкото и да е ужасна, една фашистка диктатура ще изчезне заедно със своя диктатор, така че хората могат да запазят надежда. Напротив, за една Полша, за една Унгария (да не говорим за Естония!) комунизмът, подкрепян от огромната руска цивилизация, е тунел без край. Диктаторите са тленни, Русия е вечна. Именно в тази липса на надежда се състои нещастието на страните, откъдето идваме.“, („Незнанието“)  
 
11. „Обзема я огромно съжаление към красотата, която скоро няма да я има, съжаление към света, който също скоро няма да го има, който вече не съществува, който вече е недостъпен, тъй като сънят е тук, отнася я, отлита с нея, високо, много високо, към онази безкрайна ослепителна светлина, към синьото, към сияйно синьото небе.“ („Незнанието“)
 
12. „Това, което винаги му се струваше най-интересно у жените, докато се любеше, бяха лицата им. Сякаш телата развиваха с движенията си дълга кинематографична лента, прожектирайки върху лицето като върху екран на телевизор увлекателен филм, изпълнен с тревога, очакване, изблици, болка, викове, вълнение и омраза.“ ( „Книга за смеха и забравата“)
 
13. В смеха има нещо лошо (нещата се отказват различни от това, за което са се представяли), но има и доза благодатно облекчение (нещата са по-леки, отколкото са изглеждали, позволяват ни да живеем по-свободно, престават да ни подтискат със суровата си сериозност).(„Книга за смеха и забравата“)
 
14. „…единната Божия Истина се разпаднала на стотици относителни истини, които хората си поделяли. Така се родил светът на Модерните времена, а с него и романът, негов образ и модел.“ ( „Изкуството на романа”)
 
15. „Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието.“ („Книга за смеха и забравата“)  
 
16. „Басистът (най-възрастният в оркестъра) възрази, че още по-налудничаво е да се разчита на моминския ум, отколкото на милосърдието на момичето“
 
17. „Знам само, че никога не бих могъл да изрека от цялата си душа: човекът е велико творение и аз искам да го повторя.“ („Валс на раздяла“)
 
18. „Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента.“ ( „Валс на раздяла“)