Не говоря български толкова добре, колкото би ми се искало, но работих много, за да го науча, казва Гарт Грийнуел. 
 
Редовните читатели на „Ню Йоркър“ тази седмица четат история от центъра на София. Разказът на броя в изданието се казва An Evening Out(„Вечер навън“) и е на Гарт Грийнуел – американски писател, когото вече добре познаваме у нас. Миналата година излезе романът му „Каквото ти принадлежи“, с действие отново в България. Книгата на английски бе номинирана дори за Националната награда за литература на САЩ, а отношението на Грийнуел към страната ни видимо не отшумява. В съпътстващо разказа му интервю за „Ню Йоркър“ той заявява, че „българският език е най-красивият в света“.
Повод за изказването му е въпрос колко добре е усвоил езика по време на престоя си в България – тъй като „Вечер навън“ съдържа множество български думи и фрази.
„Не говоря български толкова добре, колкото би ми се искало, но работих много, за да го науча. (…) Преподавах на английски, когато бях в София, но малко или много живеех на български: имах приятелства и връзки на български, гледах българска телевизия, четях български романи. Има много български и в романа, и в разказите ми (бел. ред. – от сборника, по който работи в момента). Част от това е, защото смятам, че българският е най-красивият език в света, исках музиката му в изреченията си.“
 
Централно място в разказа на Грийнуел има нощен клуб от рода на „чалготеките“, както ги нарича героят му. В интервюто писателят коментира, че първият път, когато е излязъл в нощен клуб в София, е знаел, че трябва да пише за него.
„За този разказ исках да поставя героя в среда, която е колкото е възможно по-различна от класната стая, на място, където границите, които е очертал около себе си, може да бъдат по-лесно прекрачени.“
Писателят разказва още, че всички разкази в предстоящия му сборник са ситуирани в България, всички те имат и едно и също главно действащо лице.
Обяснява, че още докато е пишел „Каквото ти принадлежи“ е знаел, че няма да може да се побере само в романа – че всъщност е започнал да работи по тази книга и по разказите почти по едно и също време. Добавя, че е преливал от материал, за който иска да пише, и той интиутивно се е разделил в категориите „роман“ и „не-роман“.
________________________________________
Цялото интервю можете да видите на английски в „Ню Йоркър“.
 
Източник: http://www.ploshtadslaveikov.com