Не ми се беше случвало, но се случи... Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време.... И от там – неистовото желание да успея да изкажа всичко, което до сега съм пропуснал да споделя... Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше.... Продължи в тъмните з..
Я, погледни навън… Дъждът е спрял… Светът от чистота е заблестял. Дъх на жена... На Бог... И на озон... ... И на любов... Поредният сезон... Но не за мен… Все пак дали за мен? Или за теб?... Не е ни нощ, ни ден… Градът все още в тъмното мълчи… Прозорците с мъртвешките очи… Дърветата… Стриптийзът им…..
Толкова отдавна се канех да седна и да опиша това, което се е случило с мен. Много години живея вече на този свят, не съм се надявал на този неочакван подарък от съдбата... Винаги съм живял с чувството, че ще умра млад, че смъртта е плътно до мене. Усещах я как диша студено във врата ми, без да си..
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ! Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унил..
Книгата е четвъртият последен том от мемоарния роман на Недялко Йорданов. Той включва най-интересните и сложни години от неговия живот - годините на демокрацията 1991-2008. Наред със скандалните събития свързани със двойното закриване на прочутия театър "Възраждане" и театралната реформа, както..
С"Казвам "моят" Радой, защото той ми беше и баща, и учител, и настойник, и приятел, и колега, и преди всичко - съдник на моята поезия и на моето гражданско поведение цели 46 години...
Мислите на обичания поет за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, са облечени в прелестните, напевни, емблематични за творчеството му рими. Неговите "словесни ребуси за любовта", мъката му по изгубените за роди..
Hе остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Hека все тъй да гризе..