Ще се завърнем, щом настъпи Есента,
в една прекрасна вечер заедно
с последните светкавици,
когато по всички брегове на залива
последните лъчи
на слънцето огряват мъртъвци,
положени във синкави гробове.
Часът ранява с трънчета от светлина
металното крило и в този лшг изгрява
зеленикава звезд..
И Поетът е със нас по всичките човешки пътища на времето. Не изостава той от своята епоха, с вятъра се движи устремено. Поетът е сред нас и прави все едно и също:
посланията пренаписва с разбираеми слова. А отговора получава чрез сърдечно просветление. Не написаното, а самото нещо, взето в живината..