Брус Лий  е артистичен псевдоним на американския (и хонгконгски) киноактьор Лий Юен Кам от китайски произход, смятани от мнозина за най-великата и най-влиятелна личност в бойните изкуства през 20 век.
 
Легендата Брус Лий е роден в Сан Франциско на 27 ноември 1940 г. (година на Дракона) по време на американски гастроли на родителите му актьори от Хонгконг, когато майка му Грейс Лий (с майка китайка и баща германец) ражда своя втори син Лий Юен Кам (в превод означава „Защитник на Сан Франциско“). Живеят сами в Хонгконг, защото баща му Ли Хой Чен, звезда на Кантонската опера, често играе в театрите в китайския квартал в Ню Йорк, докато семейството му е на около 5000 мили от там, в Хонгконг.
 
Придобил по-голяма известност мъртъв, отколкото жив, Брус Лий влиза в митологията на кунг-фу и става легенда на 20 юли 1973 г. на 32-годишна възраст, точно когато започва да се радва на истинската слава след последния си филм „Операция Дракон“. Тази толкова неочаквана смърт повдигна много въпроси, тъй като здравословното състояние на актьора никога не е подлежало на съмнение.
 
Почитателите му, които с помощта на видеото стават все по-многобройни, продължават да се вълнуват от причините, довели до смъртта му:
• от мозъчна едема – според медицинската експертиза;
• защото е разгласил тайните на кунг фу – според ред други;
• убит от представители на неприятелска школа по бойни изкуства – според мнението на трети.
 
Кинофилмите, които прави, включително последният му „Драконът идва“, извисяват традиционното хонгконгско бойно изкуство до нови върхове. По този начин той подготвя почвата за бъдещите си приемници като Чък Норис, Джеки Чан, Джет Ли, Стивън Сегал и Жан-Клод Ван Дам. Брус Ли създава стила джийт кун до.
 
Цитати от Брус Лий :
 
”Умът е като плодородна градина, в която всичко засято, цветя или плевели, ще порастне един ден.”
 
”Ако има Господ, той е вътре в нас. Ти не молиш Господ да получиш някакви неща, а от него зависи вътрешния ти мир.”
 
”Има много мързеливци по света. Те имат големи, тлъсти кореми. Говорят за ЧИ и нещата, които могат да направят, но не вярват нито в ЧИ, нито в себе си.”
 
”Обикновеното техническо познание е само началото на Кунг Фу, за да го овладее човек, трябва да усети духът му.”
 
”Аз не съм учител, аз съм учител-ученик, т.е. имам знанието на учител, но все още се уча. Не вярвам в думата ”учител”, за мен учител е равностоино на това вече да ти затворят ковчега.”
 
”Когато се огледам около себе си, винаги научавам нещо, и това е да бъдеш винаги себе си, да изразяваш себе си и да имаш вяра в себе си. Не излизайте навън с мисълта да намерите успешна личност и да я копирате. Това сега е много разпространено в Хонк Конг, сякаш винаги са копирали нечии маниери и са били превзети, но те никога не започват от корените и това е грешката им. Как тогава можеш да бъдеш себе си?”
 
“Ако обичаш живота не си губи времето, защото времето е това, което съставя живота.”
 
“Истината няма път. Истината е да живееш, следователно, да се променяш.”
 
”Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните ученици и те ще спорят за всичко.”
 
“Празнината не е вече празнота, то е свобода, съществуване. То е източника, от който произлиза всичко и в който сършва всичко. То не може да бъде видяно, докоснато или опознато, въпреки че съществува и се използва свободно. То няма форма, размер, цвят и въпреки това всичко , което виждаме, чуваме, чувстваме или докосваме е ”то”. То е отвъд интелектуалното познание и не може да бъде уловено от обикновенния ум. Когато изведнъж осъзнанем, че няма бариера и никога не е имало, човек осъзнава, че той е едно с всичко- планините, реките, тревата, дърветата, слънцето, луната, звездите, вселената. Няма вече разделение или бариера между мен и другите, няма вече отчуждение или страх. Осъзнавайки това стигаме до истинското състрадание. Другите хора и неща не са отделно от цялото, тъкмо обратното – всичко е едно цяло.”
 
“В основата си бойните изкуства означават честно да изразяваш себе си.”
 
“Не се страхувай от провала. Не провалът, а ниската цел е престъпление. Във великите опити е славно дори да се провалиш.”
 
“Мислите са материални.”
 
“По дяволите обстоятелствата, аз създавам възможности.”
 
“Това, което е, е по-важно от това, което трябва да бъде.”
 
“Няма граници. Има пречки, но ти не трябва да стоиш там, ти трябва да ги преодолееш. Ако те убие, убило те е. Човек трябва постоянно да подобрява нивото си.”
 
За първи път Брус се снима още като бебе в „Момчето от Голдън Гейт“ (1941). Трудно е да се изброят всички филми, в които той участва като дете заедно с родителите си, но първият филм в който играе главната роля, е „Началото на едно момче“. Макар че родителите му следят да се снима в киното само през ваканциите, знанията на младия Брус са твърде объркани и носят белезите от смяната на много училища. Спокойната и охолна семейна обстановка не задоволява младия човек и той проявява особен интерес към улицата и подземния свят. Властен по природа, той обича да се налага като шеф на уличните групи, където споровете често се разрешават с юмруци.
Когато на 13-годишна възраст за малко не му счупват черепа, болезненият опит го насочва към сериозни практически занимания с бойни изкуства. Баща му, фанатичен почитател на телесната хигиена, ежедневно се занимава с гимнастиката тай чи чуан на монасите даоисти. Запознава с нея своите деца, и то от ранна възраст. Брус започва своите занимания с бойни изкуства при майсторът на Винг Чун – великият Ип Ман. Учи при него около една година, след което започва паралелно с тези уроци да взима и частни от най-изявеният по онова време боец в Хонг Конг- сифу Вонг Шун Люн(ученик на грандмаййстор Ип Ман и негов помощтник).
 
 
Статуя на Брус Лий в Хонг Конг
На 18-годишна възраст Брус Лий заминава за САЩ, по времето, когато неговият първи филм „Сирачето Ах-Сам“ му спечелва известен авторитет в Хонгконг. Първите му години там са трудни – студент по философия във Вашингтонския университет в Сиатъл, сервитьор в кафене и преподавател по кунг фу и карате. През 1964 г. се оженва за Линда, която му ражда 2 деца – бъдещите киноактьори Брендън и Шенън.
На шампионат по карате в Лонг Бийч тв продуцентът Уилям Дозиър забелязва Брус. Тогава Лий е ръкводител на школа по карате, в която се обучават филмови звезди, между които Стийв Маккуин и Джеймс Кобърн. Договорът е сключен и младият азиатец играе главна роля в тв сериал „Зеленият стършел“ (1965-1967).
 
По време на турне в Хонгконг Брус Лий се запознава с продуцента Реймънд Шоу. Убеден, че успехът му в САЩ е само въпрос на време, той отказва всякакви договори. През 1971 г., уморен да чака покана от Холивуд, се съгласява да участва в „Големият бос“, чийто продуцент е Шоу. Този филм се радва на невероятен касов успех в Далечния изток. Тогава той се завръща в Хонгконг и снима „Яростта да победиш“. Следва още по-голям успех. Така става и с третия филм „Яростта на Дракона“. Интересът към него в Холивуд нараства и по всяка вероятност жадуваният успех щеше да дойде след четвъртия му хонгконгски филм „Операция Дракон“.
 
На 10 май 1973 г. при дублаж на филма актьорът получава последователно 2 припадъка. Веднага го пренасят в болница в Хонгконг, където изследванията установяват, че „нещо в мозъка не е наред“. Подробните изследвания не донасят нищо конкретно и той продължава работата си в киното. На 23 юли актьорът има среща с продуцента Реймънд Шоу в дома на актрисата Бети Тинг-Пей, за да обсъдят сценария за новия филм „Смъртоносната игра“. Брус започва да се оплаква от главоболие. „Дадох му таблетка еквадзежик, лекарство против главоболие – си спомня Бети. – След това Брус отиде да си полегне в спалнята. „Няколко часа по-късно той продължава да спи и не реагира, дори когато Шоу се опитва да го събуди с леки плесници. Извикват лекар, който установява смъртта на актьора. Часът е 21 ч. и 45 мин.
 
В протокола от аутопсията се споменава за следи от канабис в стомаха на актьора, но се добавя, че този лек наркотик, който би могъл да се сравни по ефект с чая, не е могъл да причини смъртта. В стомаха на Брус Лий е намерено единствено съдържанието на таблетката еквадзежик. Протоколът заключава, че Брус не е починал нито от отравяне, нито от мозъчен кръвоизлив, тъй като няма спукани кръвоносни съдове, а от едема, дължаща се на свръхчувствителността му към съставка на погълнатото лекарство.
 
Направени са му 2 погребални церемонии – в Хонгконг, за семейството му, където се събират около 30 000 души, и в Сиатъл, където актьорът е погребан на тревист хълм срещу езерото Вашингтон – неговото любимо място за отмора. В Сиатъл Джеймс Кобърн произнася надгробна реч, а сред присъстващите е Стийв Маккуин. Американският актьор казва: „Сбогом, братко. За мен бе чест да споделя с теб този кратък период от времето и историята. Като приятел и учител ти успя да обединиш в едно у мен физиката, духа и психиката.“ След тези кратки думи той хвърля белите ръкавици, с които е носил ковчега. С шепата азиатска пръст, донесена от Хонгконг, приключва земният живот на Малкия дракон и започва легендата за него.
 
**Няколко от внушителните постижения на Брус Лий:
––––––––––––––––––––-
*Скоростта на неговия удар с юмрук от разстояние 3 крачки бил 5 стотни в секунда
 
*Можел да хвърля зърна от ориз във въздуха и още докато са там да ги хваща с клечки за ядене
 
*Правел лицевите си опори на една ръка само с два пръста
 
*Можел да пробие с пръсти неотворена кутия от Кока Кола (тогава кутиите за безалкохолни напитки били направени от стомана, много по-плътна от днешните алуминиеви кутии)
 
*Можел да „отнесе“ чувал, тежащ 50 кг, с обикновен страничен удар (йоко гери)
 
*Да опира ръцете си на земята и да издига краката си над главата
 
*С удар от разстояние един инч (2,54 см) изпращал хора на метри от себе си
 
*Последният завършен филм на Брус „Влизане в дракона“ бил направен за 600’000 долара през 1973. До днес филма е спечелил около 300’000’000 долара
Цитати от негови приятели, свързани с неговите Невероятни Постижения:
 
*Хърб Джаксън -„Брус искаше да стане толкова силен, колкото е възможно“.
 
*Джеси Гловър – „Когато можеше да направи лицеви опори на палци и със чувал на гърба си, тежащ 113 кг, минаваше на други упражнения.“
 
*Хърб Джаксън – „Най – големият проблем в това да направиш дизайна на оборудване за Брус беше, че то трябваше да бъде дяволски бързо. Трябваше да подсилвам неговия дървен манекен като сложа автомобилни части, така че да може да тренира на него без да го счупи. Бях започнал да му изработвам подвижен манекен, който да може в действителност да атакува и отстъпва и така да симулира по-добре реална битка, но за съжаление Брус умря преди машината да бъде направена. Тя щеше да бъде завързана с много издръжливи кабели, които щяха да свързват два стълба от двете страни на двора му. Причината беше проста-никой не можеше да устой на силата на своите собствени удари с ръце и крака. Силата и уменията на Брус трябваше да достигнат дотам, че да открие къде точно трябва да удря машината. Брус се интересуваше от силовата тренировка, човек би казал,че това беше негова фикс идея.“
 
*Дан Иносанто – „Брус се интересуваше от това, колко от цялата си сила може реално да използва веднага в даден момент. Спомням си, че веднъж аз и Брус ходехме по плажа в Санта Моника. Най – неочаквано покрай нас мина огромен мъж, занимаващ се с бодибилдинг и аз казах на Брус: „Човече, виж му ръцете.“ Никога няма да забравя неговата реакция. Той каза: „Да, той е огромен, но дали е мощен???“
 
*Чък Норис – „Лий може би беше един от най-силните хора в света и разбира се един от най-бързите.“
 
*Джо Люис – „Брус беше невероятно силен за своя размер. Той можеше да вдигне 34 кг. щанга и от изправено положение, докато я държи пред гърдите, можеше бавно да изнесе ръцете си напред и да задържи щангата там за 20 секунди, което е доста трудно за човек, който тежеше по това време само 62 кг. Познавам 90 кг. щангисти, които не могат да правят това.“
 
*Джеси Гловър – „Брус можеше да държи 30 кг гира с една ръка и да я издигата встрани на височината на раменете си и след това оставаше така за няколко секунди. Никой друг, който познавам, не може да направи това, не и толкова високо.“
 
*Лоли Джей – „За последно видях Брус, когато се местеше от Калвър Сити в Бел Еър. Той имаше голям, тежък чувал, висящ в двора му. Той тежеше 136 кг. Аз едва го мърдах. Брус ми каза: „Хей, Лоли, виж това“ и той скочи назад и го изрита. Това чудовище – чувалът, се удари в тавана и след думкането отново се върна. Още не мога да повярвам на силата, която притежаваше този човек.“
 
*Нейлърд Нишиока – „Брус имаше своя запазена марка „One inch Punch“ (удар от разстояние един инч). Той можеше да изпрати хора, някои от които по – тежки от него с 50 кг, във въздуха и после да паднат на земята на 15 крачки по – далеч. Помня, че от този удар бях отпратен в стената. Аз не вярвах, че може да се събере толкова сила в този удар, особено когато ръката просто се движи плавно към гръдния ми кош, просто ръката му потрепва и…Баам. Излетях назад и се ударих в стената. Оттогава взех всичко това насериозно.“
 
*Джеси Гловър – „Силата, която Брус беше способен да използва мигновенно, беше абсолютно плашеща за трениращите бойни изкуства, най-вече за неговите спаринг партнъори. Скоростта му беше мълниеносна. Веднъж ние засичахме неговото време с хронометър и най-бързото движение на Брус беше около 5 стотни от секундата, а наи – бавното – 8 стотни от секундата. Ударът му беше от нормална позиция, ръцете му бяха на хълбоците, дистанцията беше 18-24 инча (24 инча=60,96см). Той не беше само изумително бърз, но и разкриваше виженията на противника. Той, още преди противникът му да е нанесъл удар,разбираше какво е готов да направи и после другият падаше на земята.“
 
*Дъг Палмър – „В своята област Брус беше като Майкъл Джордан и Мохамед Али, човек който стои над всички останали. Не че другите майстори в бойните изкуства не бяха добри. Просто Брус беше велик.“
 
*Дан Иносанто – „Брус винаги правеше бой със сянка с малки тежести в ръцете и той изпълняваше упражнение, в което удряше с ръце 12 серий в реица. 100 удара на серия, използвайки пирамидална с-ма с 1, 2, 3, 5, 7 и 10 фунтови (1фунт=454 г) тежести и след това обръщаше пирамидата намалявайки от 10 на 7, 5, 3, 2 и 1 и накрая 0 фунта тежести. Той ме караше да правя това упржнение с него и не мога да опиша каква е болката в делтовидните мускули и ръцете. „
Линда Лий – „Брус винаги вдигаше една гира, която държеше вкъщи. Той имаше уникалната способност да върши няколко различни неща по едно и също време. Не беше необичайно за мен да го намеря гледайки боксов мач по ТВ, четейки книга с едната ръка, а в другата вдигайки гира. Брус наблягаше много на тренировката на ръката (думата е „forearm“-от лакътя до китката) за да подобравя своята захващаща и удряща сила. Той беше фанатик на тренировката за ръце. Ако някой откриеше някакъв нов курс за развитие на ръката, той трябваше да знае.
 
*Боб Уол – „Брус имаше най-големите ръце („forearms“), пропорционални на тялото му, които някога съм виждал. Искам да кажа, че неговите ръце бяха огромни. Той имаше невероятно силни китки и пръсти, неговите ръце бяха просто необичайни.“
 
*Ван Уилямс – „Аз и Брус се състезавахме в борба с китки. Двете сражаващи се ръце са напълно изпълнени с целта да се извие китката на противника обратно на часовниковата стрелка за да победят. Аз бях единственият човек, който побеждаваше Брус по това време и него наистина го беше яд за това. Но това просто се дължеше на разликата в теглото – тежах с близо 20 кг повече. Все още Брус има най-големите ръце („forearms“), които съм виждал.“
 
*Хърб Джаксън – „Брус побеждаваше всички новодошли в този вид борба с китки и дори се шегуваше, че иска да стане световен шампион в това.“
 
*Таки Кимура – „Ако някой хванешеше ръката на Брус, чувстото щеше да бъде сякаш пипа бейзболна бухалка.“
 
*Дан Иносанто – „Брус беше дотолкова обсебен от идеята да развива силата на своите ръце („forearms“), че той трябваше да ги тренира всеки ден. Той казваше: „мускулите на ръцете са много,много плътни, затова трябва да ги тренираш всеки ден за да станат по-здрави“.
 
*Мито Ухара – „Брус смяташе, че ако твоят стомах не е достатъчно здрав, няма какво да правиш в труден спаринг.“
 
*Чък Норис – „Помня, че посетих семейството на Лий и видях, че малкото момче на Брус – Брендън, скачаше върху корема му, докато едновременно изпълняваше упражнение с издигане на краката и вдигане на гири.“
 
*Боло Йонг – „Брус беше разработил особено трудно упражнение, което наричаше „Флагът“. Докато лежи на пейка, той се хваща за подпори, които са прикрепени към пейката и се вдига от нея като се държи само на раменете си. Тогава, когато си вдигне кръста от пейката, започва да си вдига краката. беше способен да се държи перфектно хоризонтално във въздуха. Той беше невероятен, в следващите 100 години няма да има друг като него.“
Дориан Ейтс (Мистър Олимпия) – “Той правеше това нещо, при което си раздалечаваше лопатките и тогава напрягаше всеки един мускул от своето тяло. Той имаше невероятна физика.“
 
*Джон Рий – „Можеш да му покажеш невероятно трудна техника, която е отнела години за да стане перфектна и следващият път, когато го видиш, той ще я прави по – добре от теб.“
 
*Джеймс Кобърн – „Брус и аз тренирахме в двора ми един ден. Ние използвахме огромен чувал за странични удари с крак, мисля че тежеше около 68 кг. Брус само го погледна, удари го, това излетя във въздуха на височина около 4 метра и половина и профуча покрай тревата, и после се скъса по средата. Беше пълен с малки парчета от парцали. Ние събирахме от земята парчетата от парцали един месец.“
 
*Дан Иносанто – „Брус каза да дойда един ден до магазина на Джо Уейдър в Санта Моника за да му помогна да купи 50 кг комплект с тежести за сина си Брендън. Аз смятах, че това ще е по-късен подарък за Брандън, защото той беше едва на 5 години, а гирите тежаха много. Брус купи този прекрасен комплект от Джо и когато спряхме пред пътя на моята къща ми каза: „Шегувам се, Дан, купих това за теб.“
 
Източник: http://magnifisonz.com