Господин Никой

Докато другите хора по улицата гледат витрините или краката на жените, аз трябва да гледам кой върви пред мен и подире ми и случайно ли е тук, или нарочно. Докато маса хора първо говорят, а после съобразяват какво са казали, аз съм длъжен да обмислям предварително всяка своя дума. Докато всеки наоколо си въобразява, че разполага с личен живот, на мене ми е доверена горчивата истина, че нямам личен живот. Най-смешното е, че макар ни за миг да не съм наистина сам, през цялото време изпитвам разяждащо чувство за самота. Вероятно подобно чувство изпитва човекът на трапеца за смъртния скок над главите на две хиляди души.