Торба басни

205 творби на Езоп, Жан дьо Лафонтен, Готхолд Ефраим Лесинг, Иван Крилов, Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски

Да кажеш някому истината право в очите не винаги е приятно. Той ще ти се разсърди, ще се засегне и трудно би могъл да му обясниш, че целта ти е била да се поучи от грешките си. Още по-лоши биха били последиците за теб, ако обидиш човек с власт. За това са си давали сметка още хората в древността. Тогава, преди 26 века, на един роб с остър ум, който се казвал Езоп, му хрумнало да изрича нелицеприятни истини, разказвайки на пръв поглед забавни истории, герои на които най-често били животни. Така непосредствената прилика с действителните хора и събития ставала още по-далечна, а истината можела да се приеме по-безболезнено.
През XVII век – времето на Краля-слънце Луи XIV, баснята била възродена благодарение на Жан дьо Лафонтен. Той станал учител на следващите големи автори, благодарение на които баснята преживяла нов възход – Лесинг в Германия, Крилов в Русия, Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски – в България.
И днес техните басни ни учат как да живеем, какви да бъдем и какви не. Неща, които са важни за всяка епоха и всеки човек.

Изданието включва басни, изучавани в училище. За да станат по-разбираеми и по-достъпни за днешните деца, голяма част от басните в тази книга са адаптирани в прозаична реч, като е запазен техният дух. Така и днешните деца ще могат без никаква пречка да се докоснат до мъдростта на тези автори и не на последно място – да се позабавляват.Езоповите басни се предавали от уста на уста, учейки хората как да постъпват в определени житейски ситуации. Едва 200 години, след като били създадени, басните били записани. Пет века по-късно те били преведени от старогръцки на латински и се разпространили в целия цивилизован свят.
През XVII век - времето на Краля-слънце Луи XIV, когато в литературата и изкуствата господствал класицизмът, басните, наред с други творения от Древна Гърция и Рим, преживели нов възход. Той се свързва с името на Жан дьо Лафонтен (1621 – 1695).
Лафонтен влязъл в литературата случайно. Близък роднина на жена му издействал от кралския двор месечна сума, срещу която той трябвало да пише по едно стихотворение на тримесечие. Постепенно Лафонтен открил истинското си призвание - басните. В началото той просто преработил и осъвременил запазените през вековете творби на учителя си Езоп. Но след това започнал да създава свои оригинални басни, написани в стихове.
Лафонтен станал учител на следващите големи автори на басни, благодарение на които през XIX век баснята преживяла нов възход – Лесинг в Германия, Крилов в Русия, Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски в България.
Немският поет Фридрих фон Хагедорн направил баснята популярен жанр в Германия в началото на ХVІІІ в. От него и от Лафонтен се учил Готхолд Ефраим Лесинг. Той се родил през 1729 г. в семейството на свещеник. От баща си наследил желанието да учи и да чете. 19-годишен напуснал родния си град без стотинка в джоба си, за да отиде в Берлин. Там започнал да твори и да се изявява. Починал през 1781 г. беден и самотен. Създал разнообразно творчество, а басните му станали любими на малки и големи.
Не всеки писател има щастливата съдба на Иван Крилов (1769 – 1844), който получава признание още приживе. Цяла Русия научила за него, когато излязла първата му книга с басни (1809), а по-късно творбите му били преведени в различни страни – в това число и във Франция, родината на Лафонтен. Бил избран за академик, бил награден със златен медал, получил ордени и чинове, а 70-годишнината му била чествана в цялата страна.
Пътят, извървян от Крилов до получаването на тези ласкави оценки и всенародна обич, всъщност бил дълго търсене на жанра, в който перото му било най-силно. От дете той усещал, че словото е неговата дарба. Във време, когато нямало нито кино, нито видео, нито пък телевизия, театърът приковал вниманието на 15-годишния Иван и той написал първата си пиеса. Създал и други творби, но никоя от тях не достигнала до сцената. След това младият писател опитал перото си в журналистиката, поезията, прозата и театралната критика. Сам издал сатирични списания (“Поща на духовете”, “Санкт-Петербургски Меркурий”). Опитал и в жанра на баснята. След първите си скромни опити той създал през 1805 г. няколко много силни басни, като “Придирчивата мома”, които му донесли похвали и популярност. Така се стигнало и до издаването на първото му томче, което постигнало невероятен успех. До края на живота си написал повече от 200 басни, които били събрани в 9 книги.
За Русия Крилов станал това, което е Езоп за Древна Гърция и Лафонтен за Франция. Според оценките на собствените му съвременници той успял да изкара баснята от императорския дворец на площада, да я направи достъпна за целия народ. Част от темите, сюжетите и героите му са познати от басните на Езоп и Лафонтен (“Щурец и мравка”, “Вълк и агне”), но Крилов има изцяло оригинални произведения. Някои от тях са изпълнени с руски дух, други звучат като обобщение и са валидни за всяка епоха и за всеки народ.
В България баснята се свързва най-вече с имената на Петко Р. Славейков (1827 – 1895) и Стоян Михайловски (1856 – 1927). Двамата били не само поети и писатели. Били и учители, и будители на българския народ. Стъпили върху народната мъдрост, с басните си те дават урок по нравственост – да се вгледаме в другите и в себе си, да се замислим какви трябва да бъдем и какви не. Но уроците им не са назидателни и скучни, а интересни и изпълнени с много смях. Техните остроумни басни осмиват редица човешки слабости – независимо дали героите са хора, животни, растения или предмети. Макар и писани отдавна, те са пълни с мъдрост, от която има нужда и съвременният човек.
Басните на Лафонтен и на Крилов са писани в стихове и са предназначени за възрастни читатели. За да станат по-разбираеми и по-достъпни за деца, заедно с част от бесните на Михайловски бяха адаптирани в прозаична реч, като е запазен техният дух. Така и днешните деца ще могат без никаква пречка да се докоснат до мъдростта на тези автори и не на последно място – да се позабавляват.