7 маслинови цвята

3
Три са темите, с които ме очарова София Папазова още с първата си книга „Живот в стъпки по пясъка“ и които очаквах да намеря в „7 маслинови цвята“: Италия, архитектура, вяра в щастливата любов. Намерих ги още в първите страници (струва ми се, точно в този ред).
4
Четири образа поддържат конструкцията на романа „7 маслинови цвята“, въплъщавайки – и проигравайки – четири версии за любовта, възможни във всеки един живот, готови да се разгърнат във всеки един момент, взаимосвързани с всеки един екзистенциален избор.
В центъра на историята е Самуела – любовта-предопределение. Нищо в нейния живот не е лесно, нищо не идва наготово: от тежкото детство без баща и със свръхамбициозна майка, през нелекото образование и професионално израстване като архитект до цял каталог семейни проблеми, всеки от които би нокаутирал една по-обикновена литературна героиня (спонтанен аборт, тежка бременност, следродилна депресия, психически тормоз и домашно насилие, натраплива невроза, трайно безработен съпруг, изневяра, развод – и това само в по-груби щрихи). И любовта. Ах, любовта! На фона на всички удари, които съдбата ? нанася, Самуела някак съумява да съхрани чистия спомен за едно мигновено юношеско влюбване и с присъщата си всеотдайност и упоритост да го отгледа до пълноценна зряла връзка.
3+4=7
Седем са основните измерения на женското, които София Папазова сплита (или разплита, зависи от гледната точка) в образа на Самуeла.
По-лесните – защото са универсални – бих събрала в триадата „жената-в-себе-си“, „жената-в-семейството“, „жената-в-света“. Във версията на Самуeла жената-в-света е жената-срещу-света, жената, която преодолява препятствия, жената, която взривява стереотипите отвътре, жената, която постига невъзможното.
Лора Шумкова