Абсурдни времена

В този поетичен диалог между Маргарита Петкова и Добромир Банев става дума за същото, с което се занимава почти цалата художествена литература от хилядолетия. Става дума за любов. Някои казват, че двамата са писали и нощем. Маргарита заявява категорично, че това не е вярно, че нощта е за спане и за други богоугодни неща и че през отсамната страна на Луната Добромир също е спал.
Стихотворенията и на двамата са излети на един дъх, но освен че като литературен род са поезия, те са и диалог, но всяко от тях има и самостоятелна стойност, събрани са заедно, но не са стихосбирка, имат драматургично развитие, но не са пиеса. Написани са от двама поети, които дори не се познават лично.