АДDICTED

от Петър Чухов

Трябва ти чаша, за да влезеш тук. Нека сетивата ти се преплетат, нека изгубиш представа кое е дума, кое е аромат и вкус, кое – грапаво докосване. Не искам да те лъжа – да, накрая има смърт, онази чиста, неподпра- вена и вяла радост, че отново правилата са пределно ясни, а това, че вече са излишни, е гаранция за голата им красота. Едва ли съм естет, но всяка фраза ме изкуша- ва като раждане на престолонаследник. Зная, че не си от търпеливите, че препинателните знаци те измъч- ват – зимно разсъбличане. И все пак ти си авторът, аз съм само разказвачът, болен от прераждания, зареден с енергия завинаги и неспособен да умре.

 

 

 

АДDICTED

 

Моят ад е моята крепост.

 

Бавно се разхождам из кръговете му,

 

докато получа световъртеж.

 

Тогава спирам някъде

 

в шестия кръг,

 

до някой отворен гроб

 

и започвам игра на думи

 

или игра на дами,

 

защото думите

 

са моите дами.

 

Аз ги ухажвам продължително.

 

Предлагам им различни

 

еретически наслади,

 

епикурейски тайни,

 

с които могат да постигнат

 

себеизразяване.

 

Но те са само сенки, на които

 

отказано е най-дълбокото страдание

 

и затова след ялова игра

 

ги връщам пак обратно в гроба

 

и продължавам

 

по-надолу

 

по-надолу…