Архив на Константин Георгиев Фотинов Т.1. Гръцка кореспонденция + CD

Кореспонденцията на Фотинов спомага много за изясняването на важния проблем на Българското възраждане за специфичната роля на гръцката култура и образование, които участват в началния период на националното пробуждане и във формирането на българската интелигенция. Изпъква стимулиращата роля на гръцките учебни заведения и гръцката книжнина за развитието на българското образование. Заедно с архивите на Неофит Рилски и Райно Попович архивът на Фотинов е най-богатият източник на информация за ролята на гръцкия език и гръцката образованост в българския духовен живот, които не само не накърняват процеса на формиране на българската национална идентичност, но напротив, в известен смисъл го ускоряват. В кореспонденцията на Фотинов, покриваща хронологически няколко десетилетия, може да се регистрира и преломният момент, който настъпва към средата на XIX в., когато българският език и българската книжнина започват да изместват гръцката книжнина. Проличава ясно и нарастващата роля на контактите на българите с руската образователна система и изобщо преориентацията на част от българските образовани мъже към славянството и славянските културни центрове.
Архивът на Фотинов хвърля обилна светлина върху кръга от проблеми, свързани с книгата и най-вече с българските периодични издания. Той позволява да се вгледаме отблизо в целия сложен и мъчителен процес на създаването на книгата. Редица писма на Фотинов или писма, адресирани до него, регистрират раждането на идеята за написването или превеждането на дадена книга, отразяват периода на обмяна на мнения с други представители на българската интелигенция, вземането на решението за издаването й и пристъпването към неговото осъществяване. Именно фазата "производство" на книгата, която е най-трудната в условията на отсъствие на български културни институции и неразвити пазарни отношения, намира всестранно отражение в архива на Фотинов. Фотиновата кореспонденция позволява да се създаде по-ясна представа за участието на различните социални слоеве в набирането на средства за книгоиздаване. Добива много ясни очертания и читателската публика с нейните изисквания, вкусове, капризи и готовност за помощ.
Важен проблем, за който архивът на Фотинов дава богата информация, е този за ролята на книгата като стока. По-ясни очертания добива механизмът на ценообразуването на книгата и печалбата на автора или преводача, който от своя страна е свързан с проблема за материалното и социалното положение на интелигенцията и нейните възможности за независимо творчество.
Архивът на Фотинов дава информация за функциониращата в Османската империя цензура и изобщо за взаимоотношенията между властта и създателите на книги.