Има някои вечни писатели. В смисъл че стоят някак извън времето. Като камъни на страшно висок космически сипей под студени звезди. Брадите им приличат на вековен мъх. Те наблюдават света, без да се вълнуват от малките и несериозни въздишки и примигвания на суетите и модите.
Деян Енев пише за тъмните и дълбоки бездни - очите на майките - от тук до края на самотната Вселена. И когато ние четем - плачем. После ставаме по-чисти. И така нататък. Животът е вечен.
Деян Енев отдавна знае това.
Калин Терзийски
dBooks не гарантира наличността на стоката към момента на приключване на поръчката! В случай на междувременно изчерпана наличност, ще се свържем с Вас!