Буквар с различни поучения

„Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, по-известен с наименованието „Рибен буквар“, е напечатан през 1824 г., изигравайки голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и в оформянето на българския книжовен език.

 

Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, нo са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат да се сравнят по чистота и достъпност на език с този първи буквар.

 

Д-р Петър Берон въвежда някои характерни норми, които залягат в основата на българския книжовен език — една от тях е употребата на съвременните форми на личните местоимения за трето лице — той, тя, то, те (за сравнение Паисий Хилендарски употребява западните и черковнославянски форми –он, -она, -оно, -они). Друга особеност е формата за членуване в множествено число –те, която се възприема от Иван Богоров, в последствие и от Търновската школа; частицата –ще за образуване  формите на бъдеще време и ще е винаги с ударение.

 

Делото на Петър Берон има и редица други заслуги за оформянето на родния ни език, като до 1862 г. е претърпял 5 издания с различни поправки (като редукцията на неударените гласни). Това подсказва, че авторът диктува насоките в развитието на книжовния език. В настоящата публикация ви представяме Трети раздел на Рибния буквар, представящ добри съвети/поучения.