До тук: Събрани стихове

ВОДА
От дълбини незнайни, влажни,
на скрито някъде, в най-ниското,
кажи: сама ли се зараждаш
и бликваш нанагоре бистра?
Проникнала пръстта и пясъка,
разсякла камъка дори,
ти все по-властно се разрастваш,
все по-очаквана вървиш...
Навлизаш в пламналите ниви.
Деца със стомни във ръка,
преди с очи да те открият,
ще те открият по звука -
че ти от бряг на бряг подскачаш,
денят от чистота ечи.
И сякаш ставаш по-прозрачна
от толкоз чакащи очи.