Двете смърти на страшния вълк

Започнах я на около двайсет и нещо – тъкмо бях завършил Софийския университет.
Написах я към четиридесетте – вече понатрупал житейски опит като редактор в Българска кинохроника, после като секретар в няколко столични вестници.
И – аха да я отпечата през 1984 година издателство “Народна младеж” в поредицата си за дебютни книги на млади автори, нещо взе, че й мина път.
Защото... провидението си знае работата!
Ако беше излязла тогава, щеше да си остане само един раздут фейлетон за “бай Тошовата епоха”, а след “революцията” от края на българския ХХ век, сюжетът отново “оживя” в мене, за да потърси, струва ми се, своето истинско жанрово измерение за своето истинско време.
Голямо търсене падна – чак до шейсетака ми!
И сега, когато тази многострадална книжка най-после се яви на бял свят, си мисля и за това, че така както е била “зачената” с късмета все някой ден да се роди, дано с късмет и да се е родила...
Христо Джелебов