Емил Димитров

Мен ме създаде публиката.
Тя ме избра.
Тя ме направи звезда.
ЕМИЛ

Той пееше свойте песни.
Чувахме ги от старите си тежки грамофони или някои все подсвиркваше там, зад ъгъла, нашия сигнал.
Страдахме по тъжния Арлекин.
Търсехме малката, весела Мариана, каято имала шапка с едно перце, или махахме за сбогом на нашата Мария...
Той каза на всички нас, а и на света, че всички моряци са чайки бели.
И винаги трепвахме, когато чувахме неговата изповед за България.
Той пееше своите песни.
А ние все се опитвахме да ги запомним без грешка.
Тези, които имаха неговите плочи и раздрънкани грамофони, бяха наши кумири.
Онези, които се връщаха от неговите концерти, бяха други, озарени хора. И веднага крояха планове кога и как ще отидат там, на следващия концерт.
Ние вървяхме през дните си - млади и стари, весели и намусени, еднакви и различни, а неговите песни все идваха до нас и ни даваха магията на обичта и красотата, любовта и раздялата, усмивките и сълзите.
Даваха ни магията на един невероятен глас, на една нова музика. Отваряха ни врати кьм един приказен свят, където любовта е вечна и за теб винаги има място в този свят - той е твой и те чака.
Казваха ни още песните, че ако имаш сърце - не можеш да не изгориш в любовта. След неговите песни ние отивахме в своите домове - малко по-различни и по-озарени от илюзии за утрешния ден.
В големите речници срещу думата Магия няма конкретно тълкувание.
Записана е думата Магьосник: фокусник, чародей, вълшебник, който има връзка със свръхестествени сили.
Днес него го няма.
Има стотици афиши, хиляди грамофонни плочи и милиони хора, които не говорят за него в минало време.
Защото те знаят, че той е тук и винаги ще го има.
Няма сила, която да разруши магията на песента, която пееше Емил.