Има смисъл

За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството.
Мисля си, че е така... Но не съвсем... ... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч...
Точно тук е неуловимото...
Опитах се да се докосна.
Може би в това е смисълът.