Историята, населена с хора т.1: Интервюта

По-долу ще посочим основания за заглавието на предлаганата книга, което е възможно да прозвучи несериозно като за сериозен документален труд. Още повече че той се явява първата публикация от разклонения проект „Българското общество през втората половина на XX век", изсле­дователски, но и образователен по замисъл. Той бе включен в програми­те на департамента „История" на Новия български университет, а субси­диран от Националния дарителки фонд „13 века България", по-точно от партидата му за научни изследвания.
Една важна част от работата се състои в издирване, събиране и дигитализиране на значителен масив от документи за възприетия период из Държавните архиви, не само от Централния, но и от провинциалните. Дял от масива вече е достъпен на сайта на НБУ* в обем от над 2100 листа. Работата по комплектуването му продължава, в нея участват млади исто­рици по програма „История на социалните промени" към Департамента. През изтеклата есен на конференция в Созопол 40 студенти, магистри и докторанти обсъдиха своя опит, резултатите и перспективите на безус­ловно необходимото тяхно начинание. А изпълнението на цялостната ни задача има цел да обуслови изследванията за втората половина на мина­лия век.
Предварително ясно е, че нашият проект няма как бързо да даде пло­дове поради относително закъснялата поява на млади изследвачи по най-новата ни история. Както знаем, допреди 1989 този период беше от ком­петентността на Института за история на БКП, от чиито сътрудници са­мо броени продължиха да го разработват в обичайната насока и след та­зи дата. Забави се и достъпът, обработката на материалите по него. Би трябвало да отбележим неохотата, отстраняването на колегията историци спрямо въпросния полувек - след него събитията протекоха в динамика с резки обрати, а това не е благоприятна обстановка за изследователство. Въпреки нея, както ще докаже друга част от проекта ни - библиографи­ята на спонтанни съобщения, спомени, лични свидетелства и прочее за казаното време - те са изобилни, макар и често нелишени от пристрастие и други белези на разнопосочна преднамереност. Тъкмо затуй в съвкупността си тази библиография създава представа за атмосферата на прело- • ма и прехода. Нейното публикуване предстои непосредствено.
Предлаганата книга принадлежи към трети клон на проекта ни:
интервюта. Жанр, който набра сила тъкмо при демократичната промяна и дори зае самостойно място в нашата книжнина, а не само посредством медиите, по същество еднодневки. Причините за това са явни: едва през последните години историографията се обърна - не, а по-точно се вър­на към отделния човек, доскоро просто един от масовката. Помним кои дотогава се изказваха не от, а по-скоро под свое име, при което не тък­мо със свой глас. Днес гражданинът доби право на лично мнение. А на гражданите се иска да го чуят, за да го поддържат или оспорят. Но и в двата случая те опознават конкретен индивид, влизат в контакт с някого, създават си представа - топла или враждебна - с още едного съвре­менника.
Появиха се много книги, съставени от диалози: оценки, разкрития и претенции на тукашни и задгранични българи. Това е познание, получено по пряк канал, което ни позволява да разсъждаваме: дали съм прав аз или другите? Сиреч - и самоопознаване.
Всеки от събирачите на интервюта днес тръгва с различна концепция към своята задача: дали се обръща към респонденти, заредени с ностал­гия по светлото минало, мотивирана от спомени за буйната им младост, за престижа и привилегиите, за участие във властта, висока или поне низова, но Власт. Немалко са гласовете на безпомощни днес хорица, за­губили реалното или илюзорното чувство за сигурност, удобната вяра, че за тях се грижи Държавата. Втори вид събирачи предпочитат да се обръ­щат към „елита" (самонарекъл се така, затуй и в кавички), който държи много на хаоса във все още недоизградената структура на гражданското общество и свободния пазар - от такива страници блика оптимизъм, но не и откровеност, що се отнася до пътищата към постигнатото. В трети подбор на интервюта е дадена думата на младежи от страната и чужбина;те са особено показателни за прогнозите на тези две обществени групи, но и за погледа им към днешната наша обществена среда, както и за сре­щата им с чуждата. Ярко критични по правило, младите рядко очертават методи за постигане на желаното от тях бъдеще.
От интерес са диалозите с по-тясна насоченост - с определен соци­ален или професионален слой; те представляват извадка, най-подходяща за изследване на теми от социално-икономическото битие на сегашното ни общество с неговите проблеми и настроения: например, стопани от конкретно село или район,работещи в даден отрасъл, отделни професионални групи и прочее интелигенция.