Избрано

Марангозов копае на едно място, но и много надълбоко. Той диалогизира с европейските представи. Неговото ницшеанството е едно усъмняване в непрекъснатото говорене. Йордан Ефтимов 
Мен ме интересува това, което искам да забравя. Това именно свойство може да стане литература. Пиша, като отключам катинарите и като пусна дяволите и ако те не ме уплашат, ги записвам. Не обичам да интерпретирам това, което пиша. Аз не се чувствам поет, поети са тези от съюзите. Навремето такива като мен ги зачертаваха. Аз съм автор, който пише рядко. Многото писане на поезия размива самата поезия. В България се чувствам екзотично. Откакто съм тук, пак се появяват качества и навици, които на Запад ги оттренирах. Възродиха се отново дяволите. През 1991 г. попадах във всеки капан. Там на Запад не се налага да се лъже, шмекерува. Цветан Марангозов