Коренът е цвете

Поезията на Христина Гутева е разпъната между християнската юродивост и източната мъдрост. От една страна тя е пределно „евразийска“ в най-отвъдния, метафорично есхатологичен пласт на това понятие, а от друга е ярко „полифонична“, защото търпи множество и различни смислови/естетически интерпретации. Прелъстително красива, лапидарна, радикално концентрирана в себе си, кенотично имплозивна лирика, чийто „корен е цвете“, което напуска границите на света си, оставя гравитацията на птиците, облаците и пеперудите, разцъфва хищно над нас като небе и не се завръща.

Васил Прасков

 

Поезията на Христина Гутева от кратки лапидарни форми е заредена с неочаквани обрати, инверсиите прорязват смисловите линии така, че читателят да намери просека, в която да разположи самия себе си. Емоционалното напрежение бива разсичано като гордиев възел от зоните на тишина, разтварящи очертанията на думите и образуващи таен хоризонт за мълчаливо съзерцание.

Kрис Енчев