Луна в празен вагон

Плахите стъпки, изпомачканите чаршафи
и кучетата на безсънието
цяла нощ дращят по външната врата,
смалява се, изтъняват костите, изсъхва
непожелаваното тяло,
камък в утробата,
върху езика,
изпълзяват голи охлюви изпод камъните
и по лигавите им следи се прокрадва самотата,
опипом като слепец се движиш напред-назад,
от единия до другия край
на пресъхналото желание,
по блажните коридори на къщата
избуява зеленикав мухъл
като очите й, като плача, чия е къщата
и кой е този град, и кой ще те утеши
в увисналия на парапета следобед,
жената ли
с напуканите устни,
и разранено зърно на лявата гръд
или желанието да я приласкаеш
и да възвърнеш свободата си.