Люта вода. Хроника

Извиках пак и хукнах да бягам през храсталаците. Извърнах се - оная като щура търчеше подир мен. Пищях и продължавах да се нося към тате. Той се беше изправил и гледаше как ме гони женския дракус. И хукна към мене да ме скрие. Тъкмо да ме наближи, спря опулен, размаха ръце, обърна се и затърча надолу по брега. Тая с дракусовите очи беше оставила мене и сега гонеше баща ми. Оня търчеше, ала лудата току да го настигне. и тогава старият се препетла в нещо и заора нос в земята.