Национален телефонен номер
phone 0700 10 399

  • 0

Хората купуват също така:

Майка

Гласове: 16 Рейтинг: 4.0

Коментари (0) | Добави коментар

BGN

10.00 лв.

Цена на доставка за цялата страна 3.00 лв без допълнително оскъпяване. За стоки на стойност над 50лв. доставката е безплатна. Всички цени са с ДДС.

  • Наличност: В наличност
  • Продукт: #9789542805878
  • Автор:
  • Издател: Сиела
  • Език: български
  • Размери: 20x13
  • Година на издаване: 2009
  • Брой на страници: 144
  • Корици: меки
  • Тегло: 170 грама
Купи
Форма за бърза поръчка

Оставете ни телефон и ние ще ви се обадим, за да приемем поръчката ви.

Какъв изобщо роман може да напише Тома Марков – най-грандиозният жив български поет – ами ето какъв: бърз, свиреп, нежен, тъжен, и разбира се – болезнено, до пълно полудяване смешен! Това е книга, крайно неподходяща за редовия телевизионен селяндур, дори, боя се, неподходяща за хора с литературна култура под средната. Книга за естети, които имат доблестта да се къпят всеки ден (сутрин, привечер и вечер). Роман за живота на истинския, нормален артист в града. Висока, много висока топка в самия край на едно десетилетие, оказало се така важно за адекватната българска модерност. - Радослав Парушев

Войник на Слънцето, шизофреник и поставящ зъбите си по гробищата на старата българска литература. Ако пишеше, колкото пиеше щяхме да имаме Чосър. Но на нас Чосър не ни трябва – трябва ни Тома Марков да подскача наоколо, докато малки и големи човешки пожари догарят в ноща. Като догорят пожарите тогава Тома Марков ще възкръсне от малките дози сивкав прах който продават в „Надежда” и ще успеем да го имаме…. Точка. - Мартин Карбовски

И все пак да се пише от определена поза не е съвсем лошо. Защо Тома Марков да не пише от позата на крайно градски поет, чиято кръв е смес от хероин и отровни електрони, очите му са – едното витрина на интернет кафе, другото отвор на градски канал, сърцето му – претъпкан бар, мозъка му – бясно виеща в града линейка, която откарва умиращия смисъл към интензивното спасение... Защо да не може? След като Тома Марков се храни със синтетичните сокове на града и диша бесният му изпълнен с похотливи миризми въздух? Нали цели пет поколения български поети и писатели бяха задължителни селяни. При това много успешно стояха в позата на селяни... За това може Тома Марков и неговото alter ego Макаронов да се взират през един полузамъглен столичен прозорец, към шест сутринта, на изток. - Калин Терзийски

Напишете коментар
Още книги от автора "Тома Марков"