Мравки и богове (юбилейно издание)

Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!

 

          Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.

 

          Има книги - пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.

 

          Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.

 

           Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.

 

          Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата  2030 година.

 

          „Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)

 

          Посланието на автора към читателите е:  Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!

 

 

 

 

 

ИЗ „МРАВКИ И БОГОВЕ“:

 

 

 

          „Весело започна ХХ век, господа, с велосипеди и гарсонетки, с грамофони и електрически крушки, с автомобили и танга… и можехме ли ний да предположим, че този век ще се окаже най-зловещият в историята на човешката цивилизация?“                                                                                                    

 

*

 

          „Отчайваща истина е, че нашият ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация не с великите си изобретения – не с радиото и телевизията, не със самолетите и ракетите, не с атомната енергия и електрониката, не с изкуствените мозъци на компютрите, не с излизането на човека в Космоса - ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация със световния експеримент за реализирането на правечния идеал за равенство и социална справедливост. Дали въпросният експеримент бе заченат от идеалисти или от мошеници, от масони или от евреи, от убийци или от човеколюбци, от юди или от исусовци, от мъдреци или от глупаци – ще решава безпристрастната по-нататъшна, а не днешна история, и все едно какво ще реши – никой няма да може да отрече, че социалната революция разтърси Земното кълбо в продължение на целия наш век и ехото й още дълго ще заглъхва; дали този експеримент рухна поради своята изначална генетична непригодност, или поради бездарието и корумпираността на тъй наречените вождове, дали идеалът на този експеримент е скотски блян или е екот на висш небесен разум и  човечеството още не е дорасло  за този идеал – ще покаже бъдещата история, но едно е неизбежно: докато на света има бедни и богати, бедността ще ражда комунизъм и човечеството ще живее върху вулкана на социалните революции.“