Начало и край

Поезията на Белослава Димитрова е директна, стреля направо в челото. Думите й раняват и самонараняват. Без запетайки, без дрехи, без кожа - "тъжни бесни зли". Като това около нас, като това вътре в нас. Между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Първа книга, която не се страхува от себе си, не се страхува от нищо. Очарователно груба и заразително жизнена. Безкомпромисен дебют - действа като енергийна напитка, като скок от ръба на Вселената, като въпроса: "сега да видим дали ми се живее". Сега да видим как ще я преглътне голямата празна уста на литературата. /Силвия Чолева/