Нови стихове съвсем в началото

Предговорите на книги като тази са излишни. Думи свои аз за тази книга нямам. Защо са ви моите думи, като от следващата страница натам има купища по-хубави? Думи уплашени, думи мечтателни, думи обикновени, думи необходими. 
Кой не знае Кайо, кой не е слушал за него?
Ти, който държиш в ръцете си тази книга, със сигурност знаеш Кайо. И дори да си се отказал от поезията, подобно мен, защото поезията в своята същност е една такава лигава и интровертна, дори да си отдавна инжектиран с хапче за реалност, с риск да заболееш от мечти, ще посегнеш към тези думи, няма да се стърпиш. Ще се напиеш с тях, ще се разплачеш, ще се развеселиш, ще си кажеш: „Вярно бе...”, за миг ще си помислиш, ето развалих се, все още не съм пораснал, все още харесвам поезия, и после, когато тази книга свърши, ще разбереш, че си се объркал. Че това не е просто поезия, това е живот. И още си цял, свестен, сериозен човек, даже по-цял отпреди, по-правилно сглобен, и че хапчето ти за реалност още бачка. Защото думите на Кайо са РЕАЛНОСТ. Те са думи, които преминават през главите на всеки от нас, само че ние не можем да ги подредим толкова простичко и прекрасно като него.

(из предговора на Ваня Щерева)