Откриването на Дагоберта

На пръв поглед книгата е съставена от отделни разкази. Постепенно обаче читателят ще долови, че някои мотиви преминават от един разказ в друг, повтарят се и някои от героите, макар да носят различни имена - като актьори, които се появяват в нови и нови костюми, но могат да бъдат разпознати. Навързването на отделните сюжети неусетно оформя едно цяло, един роман с основно действащо лице...
Коя е Дагоберта? Отговорът на въпроса е: Една жена. Каква обаче е тя? Наистина ли е загадъчна и сктранна, като името си? Съществува ли реално или е плод на нечие въображение?
Очаквайки да види Дагоберта, читателят ще срещне различни жени - копнеещи и будещи копнеж, страдащи или причиняващи страдание, духовно извисени или първични, съвременни, но понякога носещи генетичен спомен от преживявания в други епохи.
Финалът на книгата е изненадващ, което съдсем не означава "сензационен". Просто в живота се случва, след дълго лутане, да откриваме не онова, което сме предполагали. Но дали това е лошо?