Пътища

Тя потръпна. Надникна над пропастта, надолу се е свлякла шума, сякаш някой се е пързалял по нея. А долу... в тъмното дере нещо се чернее.
Сладникав, гаден мирис довя вятърът до нея и макар никога да не е усещала подобен, тя веднага разбра какво е.
Два огромни черни чувала лежат на дъното на пропастта. Наоколо бръмчат мухи, оси, птици кацат и учудено се оглеждат. Тя не смее да си помисли дори какво е открила, но като се вглежда в черната купчина, изпищява.
Сега жената е абсолютно сигурна, че в тревата от единия чувал, явно разкъсан от животни, се белееше ръка, бяла, по-скоро жълта, неподвижна, с олющен червен лак на ноктите.