Пътуващият град

Настоящият сборник от научни и научно-популярни изследвания носи метафоричното заглавие “Пътуващият град”. И това не е случайно. Посветен на предстоящия 500-годишен юбилей от възникването на селището Поро (Poro), предшественик на днешния Бургас, и 426 години от документирането му в историческата карта на “Тракия, България, Влахия и Сърбия” на италианския картограф Джакомо Касталди (1584 г.). Но, веднага трябва да поясним, че 500-годишният юбилей на града ни едва ли ще се чества в близко бъдеще, поради скептичното отношение на бургаските историци и археолози, които нямат кураж да признаят, че Бургас е рожба на Средновековието. Той е средновековен град, възникнал като малко пристанищно селище с бит и култура, съвсем в началото на ХІV век, най-вероятно след 1502 година. И в този аспект отличният познавач на средновековната картография професор Божидар Димитров в своя картографски атлас “България в средновековната морска картография ХІV-ХVІІ век” за пристанищното селище Поро пише: “В морските карти на дъното на Бургаския залив почти винаги се означава пристанище Поро (Poro). Считаме, че на територията на днешното бургаско пристанище (по-точно на малкия полуостров между въглищния и рибарския кей) трябва да се постави местонахождението на споменаваното в картите средновековно пристанище, а не, както предполага Коледаров, при нос Форос – последният е разположен на юг от Скафида, а Poro винаги се нанася на север от нея”.