Пленени от спомена

Книгата на Павел Павлов "Пленени от спомена" има особено място в неговия творчески път на театрал и литератор. Тя представя колкото спомени за известни имена от българския театър и кино, с които се е срещал и работил, но и равносметка, разговор със себе си и съдбата си на творец, благословен от Бог с талант и щедро сърце. Топлината и искреността на съкровената изповед е в страниците, които са посветени на неговия учител проф. д-р Кръстьо Мирски. Наистина на театъра той отдаде много години, много духовни вълнения, той се превърна в негово професионално призвание. Постановките му на сцени в столицата и в провинцията, а също и в телевизията, където той беше от пионерите, рано осъзнал предимствата на милионната аудитория и на огромните технически възможности за визуално въздействие, направиха името му уважавано и популярно в средите на почитателите на Мелпомена. И с тази аура около личността му той навлезе и в моя живот, от запознанството ни до укрепването му в дълголетно приятелство, което продължава и сега. Непосредствен свидетел съм и вътрешно причастен към някои от звездните мигове на кариерата му, като например онзи период в театър "Сълза и смях", когато неговите постановки "Очите ми зелени, устата ми хубава" по Селинджър, "Солунският чудотворец" по Фани Попова-Мутафова, "Две хубави очи" по Яворов бяха големите събития на културния ни живот и привличаха като магнит зрителите. Това беше една спонтанна манифестация на усещането на хората за празник, на потребността им да общуват с истинско изкуство.
Атанас Свиленов