Национален телефонен номер
phone 0700 10 399

  • 0

Хората купуват също така:

По трети петли

Гласове: 0 Рейтинг: 1.0

Коментари (0) | Добави коментар

BGN

14.00 лв.

Цена на доставка за цялата страна 3.00 лв без допълнително оскъпяване. За стоки на стойност над 50лв. доставката е безплатна. Всички цени са с ДДС.

  • Наличност: В наличност
  • Продукт: #9789543305100
  • Издател: Унискорп
  • Брой страници: 144
  • Език: български
  • Размери: 13х20
  • Година на издаване: 2020
  • Корици: меки
  • Тегло: 130
Купи
Форма за бърза поръчка

Оставете ни телефон и ние ще ви се обадим, за да приемем поръчката ви.

Йорданка Андреева е от авторите, които живеят извън пределите на родината, но духовно нито за миг не са се разделяли с нея и са си останали българи. Независимо дали с думите си ще ви пренесе в миналото, или ще ви води в настоящето, нейният свят е умиротворен и милостив, а героите ? търсят светлината и в най-непрогледния мрак.
Самото заглавие на сборника носи посланието на авторката – по трети петли е най-тъмно, но точно тогава се ражда новият ден, а с него и надеждата. В тази книга всичко е красиво – дори нищетата, дори нещастието, дори смъртта. Сборникът е написан на чист и звучен език – без нравоучение, без банални мъдрости, без кокетиране със словото. Тези толкова български разкази са бисери, отгледани в сърцето. (Ганка Филиповска)
 
Йорданка Андреева има издадени две поетични книги – „Другата болка“ и „Нулев миг“. Тя е един от създателите на Клуб на дейците на културата ,,Нов живец“ в Атина и негов първи председател. Член е на Съюза за наука, литература и изкуство към UNESCO в Атина. Освен че пресъздава образи на хартия, тя ги пресътворява и на платно. Участвала е в редица общи художествени национални и международни изложби. Нейни пана има в различни краища на света.
 
„Когато влезе в собичката, майка му я нямаше. Той приближи до леглото на Божанка и коленичи до нея. Хвана ръката ? и я загледа. Внезапно осъзна, че треската ? беше преминала. Вгледа се в лицето ? и с изненада видя, че восъчната бледнина беше отстъпила, че Божанка дишаше по-спокойно. Не вярваше на очите си. Взе иконата в ръце и я целуна, като шепнеше:
– Благодаря ти, Богородичке! Благодаря ти! Благодаря ти! Чудо! Чудо стори за мен! Чудо! Мале! Къде си, мале! Господи! Господи!“
„По трети петли“
Напишете коментар