Подковаване на скакалец

"Подковаване на скакалец" е роман, написан в спомени от българския преводач, афорист и писател Венцеслав Константинов. За приноса си в преводачеството той е награждаван, както с местни, така и с чуждестранни отличия. Познат е на читателите с антологията си "Великите немски поети от 12-ти до 20-ти век", със стихосбирката си "Невидимите сигурни неща", както и със своите есеистични издания, сред които "Гоблен, извезан с дяволски опашки", "Писатели за творчеството" и др.

 

Чрез "Подковаване на скакалец", Венцеслав Константинов отвежда читателите в спомените си от ранното детство, където той е прекарал в царство България. Следват годините на неговото юношество, в които той си спомня за комунистическата диктатура, а когато той е вече в зряла възраст, родината му прави своите първи крачки в новата демокрация. Тези разкази на паметта са съпътствани от размисли за пътя на войната, хората и хляба, както и за картините, музиката, книгите, лишенията и глада. Авторът се докосва и до чуждите съдби, до живота на улицата и до надеждите и големите страхове. Той си спомня за големите пакости, както и за джаза, любовта, поезията, истината, красотата и смъртта.