не знам посмъртно или не
вече се съмнявам във всичко
онова за сравнението на човека с тръстика,
онова дето есеистите преписват един от друг -
не е вярно.
има нещо привидно монотонно в нея
красивите полюшвания и точността
звучи ми сякаш не принадлежи
звучи опасно човек да се предаде
на спокойствието и привидните ходове
като тръстиката която винаги е бездомна
но закриляна от небето
онова предателство което хармонията и
настроенията в светли тонове не носят
изпратената от слабост в забвение
тревожност прашасалата непредвидимост
или неподправеният страх от неизвестното
все неща без които не можем
но евтината метафора не ни забранява
виж тръстиковото движение
и безметежността в силата на допир
как са красиви в любовната нощ
утре ще падне дъжд и ще отвее
и мислите и растенията
защото така трябва
Виктория Лекова се разжда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва Гонкур нито Хердер и не заминава никъде повече.
Напротив, връща се от Нанси, Франция, където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря Павилион на Смущението в центъра на сърцето си. Твърде трудно й е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете". Изтегля от обращение единствената си стихосбирка "Вариации на нулата", изд. Фабер и я погребва в кашон над гардероба в спалнята. Всичките четиристотине бройки се приемат много добре. Не умее да завързва приятелства. През целия си живот развързва себе си от другите. Пост мортем не се намира кой да държи слово.
dBooks не гарантира наличността на стоката към момента на приключване на поръчката! В случай на междувременно изчерпана наличност, ще се свържем с Вас!