През прозореца на едно полустолетие /1900-1950/

Петър Карчев е потомък на уважавания охридски род Карчеви, скромни и по-малко известни участници в борбите на Българското възраждане. Като следва хронологията на своята биография, но не за да изтъква себе си, а за да бъде максимално автентичен и убедителен, авторът ни въвежда последователно в живота на българите в Охрид в края на XIX в. и в Княжество България в началото на XX в. Голямо място в книгата заемат спомените му за славните и трагични дни на Балканската и Междусъюзническата война, в които той участва. Ценни са спомените му като непосредствен свидетел за обстоятелствата около вземането на редица решения със съдбовно значение за България и по време на Първата световна война.
Но най-интересни и подробни са сведенията и фактите, свързани с редица видни фигури от българската културна, икономическа и политическа история. Авторът е бил приятел с Теодор Траянов, близък познат с Димчо Дебелянов и Христо Смирненски, работи с Трифон Кунев и Симеон Радев, срещал се е с Пенчо Славейков и Иван Вазов. Мяркат се и образите на Петър Мутафчиев, Петър Дънов, Драган Цанков, Марко Балабанов и др. Като близък помощник на един от водачите на Народнолибералната партия д-р Никола Генадиев, и парламентарен репортер, той добре познава основните фигури в тогавашния политически живот и ни е оставил любопитни профили на депутати и министри (Ал. Малинов, Ан. Ляпчев, М. Такев, Ст. Костурков, Д. Ризов, Ал. Стамболийски и др.).
Публикуваните за първи път спомени на П. Карчев ще бъдат интересни както на изследователите на българската политическа и културна история (като ценен изворов материал), така и за широката публика - излезли изпод опитното перо на дългогодишен журналист, те са живи и сочни, четат се леко и са изпъстрени с множество анекдотични случки.