Родина/ Стихове

Отдавна тръгнахме към теб -
отдавна кретаме,
понякога следите ни се губят.
И тръгналите с нас отдавна губят сила,
завръщат се
и себе си захлопват.
Отдавна вече свикнахме, че пътят
започва все оттам,
където свършва -
че ти самата си не цел, а кръг, във който
въртоп се вихри
и окото божие потъва.
Това е всмукване,
което няма име.
Кръжене е,
в което няма памет.
Това е волята,
но волята безименна:
не да постигнеш -
просто да те има.
Да устоиш в редицата, в безмисления шемет,
където всичко се превърта и подменя,
където няма минало и бъдно -
изобщо няма място,
няма време;
където гордостта да продължаваш
по-висша е от всяко отстояване,
където тежестта огромна те премила,
побива те в пръстта - и идат бъдните,
които като теб не помнят и не знаят
и бродят в кръг над урвата
България.
Едвин Сугарев