Роса по залез

Тошо Дончев

Водач, социолог, член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. - на Съюза на българските писатели. Роден В Будапеща през 1944 г. Следва в Будапеща и София. Дипломира се в Университета „Лоранд Йотвьош" (Будапеща), защитава докторската си дисертация в Института по социология към БАН (1984). 1991-1994 г. е председател на Кръглата маса на малцинствените и граждански организации на Унгария, 1995-1998 е председател на Българското републиканско самоуправление, 1998-2000 председател на Управлението за национални и етнически малцинства. През 1991 г. основава списание „Хемус". Директор на Унгарския културен институт в София 2011-2015 г.

 

За досегашната му дейност българската и унгарската държави са го удостоили с множество ви- / соки отличия.

 

На български език са издадени пет негови: „Българи от ново време", 2000; „Прокълнатото щастие на леля Ица", 2008, „Вълчи вой - кучи лай", 2012, „Умната! Или петте правила на щастието", 2013, „За делничните добродетели", 2018. Издания в Унгария: „От все сърце. Изповеди за един българин", 2015 (двуезична), „За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на холокоста", 2016 (триезична), „Изповедите на един българин", 2014, „Закуската на Армин фишер" 2018. Превел е на унгарски пет български романа и „Женско сърце" на Йордан Йовков.