Събрани сънища. Стихотворения

МОЯТ РОДЕН ГРАД
1.
Подземни лечебни води
мият мозаични лица
на принцеси и светци.

Над земята
те утоляват жаждата на тъжни старци
и бездомни кучета.

2.
Вековните надгробни камъни
обрасли в бурени
са пожълтели зъби,
които се усмихват към небето...

3.
Обичам края на града.
Обичам да вървя по тая граница
между електричетвото и звездите
и в себе си да примирявам
двете воюващи империи.

Под мен са къщите на София -
квартални кучета, крайградски вади,
комините изхвърлят мрачни фуги -
пъклен орган -
свирят черни дробове на влакове,
мирише на озон и кокс. . . .

Когато скитам сам на края на града.
Когато идва срещу мен с вечерницата източният вятър-
аз зная - идва Краят на Града. . . .

4.
Небето е отворено.
Става течение.
Пожълтелите дантели на луната
старомодно се развяват.
Уж си тръгва тя,
а все остава.

Аз седя на тротоара
от сребро.
Зад гърба ми зее тъмен
вход на кръчма.
А край мен са разпиляни
стари книги, тайни книги -
аз не ги докосвам. . . .

Ето - идват
моите приятели -
махват ми с ръка
и отминават.

Ето - идва моята любима -
през сълзи ми се усмихва -
отминава. . . .
Ето месеците идват
и годините -
студено кимват -
отминават. . . .

Ах, единствено луната,
втренчена в лицето ми мълчи,
не иска да се махне.

Няма ли кой да затвори
тази проклета врата!

София 1980- 1999