Сълза от изгрева

"Сълза от изгрева" е роман, чиято история е базирана на истински факти. Негов автор е българската писателка Атанаска Петкова - Нанева.

 

Елена Мутева произлиза от две именити фамилии, тя е родена в град Калофер, но служебните дела на нейния баща отвеждат цялото и семейство в Пловдив. През 1837 година след бурните времена на чума, те отново се местят, този път в Одеса. Не след дълго, родителите на героинята на Атанаска Петкова - Нанева умират и тя заживява в дома своя чичо Стефан Тошкович. В неговата къща се събирали български емигранти, част от интелигенцията на Одеса. Посетителите били личности като Добри Чинтулов, Найден Геров и Ботьо Петков. Разговорите, които се водели били свързани с култура, изкуство и поезия.

 

Благодарение на обкръжението, в което момичето от "Сълза от изгрева" израства се появява и страстта и към писането. Стиховете и към които и днес можем да се докоснем са истинско доказателство за безспорния и талант. Произведенията и красотата и стават повод за пламналата любов между нея и Найден Геров. Той дори посвещава първата си поема на чувствата си към нея, но Елена не успява да го последва и изживява мъка от раздялата им докато не се влюбва отново. 

 

"Сълза от изгрева" е роман, написан на чист език с увлекателен изказ и етнографски стил. Убедителният образ на главната героиня, пресъздава историята на жената, останала в света на литературата като първата жена поетеса в България.