Седмото небе

СЕДМОТО НЕБЕ
Художникът, сега с цветя отрупан,
качил се е на седмото небе.
Защото вижда се дори без лупа
върху платната в този хубав час,
че има го това, което бе,
което преживя, което срещна -
без грим и маска, както е при нас:
еднакво праведно, еднакво грешно.
Художникът обаче бавно слиза
като по стълба в делничните дни.
Той знае: официалната си риза
ще трябва с тениската да смени,
да грабне четката в ателието
и да се труди всекидневно, сам.
Макар и седмо да си е небето,
не може дълго да остане там.
Че творчеството долу се съзижда -
на делника пред искрения съд...
А е небесата чаканото свиждане -
ако заслужиш - идва някой път.