София- Берлин

Съмнителни хора в метрото

Казаха, че може да ударят метрото,
затова да бъдем особено бдителни.
И започнах да търся лицето на злото,
във всеки нос виждах една въпросителна.

Първо беше един с абаносов мустак -
чудех се какво ли е пъхнал в черната раница?
Друг до него - приличаше ми на влак,
запъхтян на пакистанско-индийската граница.

После един - уж блажено затворил очи,
просто го виждах в Сахара базука да язди,
надписът на фланелката му личи - не личи,
но аз разчитах думата - kami... ka... ze.

За друг само чувствах, че трябва да съм нащрек -
беше леко издут, сякаш препасан с бомби.
Вече знам: страхът ме поддържа да бъда човек
и да виждам във всеки човек зомби.

Сега този отсреща гледа бдително мен.
И разбирам, че всички сме достатъчно тъмни,
и се взирам в стъклото - докрай усъмнен -
"Ами ако моята раница гръмне!"