Спомени 1900-1944 г.

Петър Хаджииванов, генерал-майор от запаса, е роден на 11.01.1900 г. в Шумен. През 1917 г. постъпва във Военното училище. Като юнкер участва в потушаване на Войнишкото въстание (1918 г.). Завършва военното си образование през 1920 г. и започва офицерската си служба като командир на взвод в 7-а Преславска пехотна дивизия в Шумен. Със своята войскова част участва в акция срещу автономистките чети на ВМРО в Петричкия край и в потушаването на Деветоюнското и Септемврийското въстание през 1923 г.
От 1924 г. е назначен за адютант на Военна академия, а от 1925 г. е приет за неин слушател. През 1925 г. завършва Свободния университет - търговско-стопански науки. Следва стаж в Генералния щаб (1928-1930 г.) и в Школата за запасни офицери (1930-1931 г.). След завършването на стажа е преместен в Пехотната школа във Велико Търново (1931-1934 г).
Взема непосредствено участие в държавния преврат от 19 май 1934 г., като е един от дейците на Тайния военен съюз. Работи в Дирекция на обновата и после отново се връща на служба във Военната академия. От лятото на 1936 г. е офицер в щаба на 7-а Рилска пехотна дивизия в Дупница. През 1941 г. е назначен за началникщаб на 16-а пехотна дивизия в Драма, Беломорието.
От февруари 1940 г. до юни 1944 г. е началник на Учебно отделение в Щаба на войската. Участва в заключителния етап на Втората световна война срещу Германия (1944-1945 г.).
През периода 1946-1948 г. е началник на Военна академия.