Такова синьо. Видимо и скрито/ Стихотворения

ПРИСЪСТВИЕ
Не бях виждал преди такова синьо.
Синьо, синьо - като кръв, като кожа,
като дишане отблизо. И не цветът е важен,
а синьото, което не е само синьо.

Отвисоко погледът се люшва, понася се
в далечината. Очите си затварях
и разбирах: тук синьото е от присъствие.
Има постоянно някого наоколо.

В новата книга на Палми Ранчев отделните стихотворения са като фотографии, заснемащи руини от съзерцателност и руини от обобщения. В книгата има многозначителна простота и печеливш за поетическото лаконизъм. Времената и вечността се стълкновяват, за да излезе напред фината насмешливост на текста. „Аз”-ът в поезията на Палми Ранчев отдавна е изхарчил своите ресурси в копнежа по спокойствие и лирическият субект често говори за себе си с маските на тоталното отстранение. Еротичните искри и токове, които свързват отделните части на книгата, често са неловък и безотраден опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт. И смразяват с проветривата си безизходност.