Ти си следващият Т.5 / Любомир Левчев

Днес, когато знам, че мъртвецът съм аз, ми е смешно да си спомня и да призная глупавото чувство на жал и носталгия по този свят, който уж умираше. Гаснеше блясъкът на очите му. Губеше се нежната му топлина. И той ставаше видение. А нашият Призрак се материализираше по обратния път - откъм зловещите кости, откъм гнусните вътрешности... И дали щяхме да доживеем някога до руменеца на бузите? - мислех си аз. Смешни или не, тези парадоксални чувства на жал съм ги изпитвал. И сигурно не само аз. И може би от тези чувства започна обратният въртеж на световното колело. Господи, не е ли рано да побеждаваме?!
Любомир Левчев