Това е лабиринтът

Името ми е Джеймс Илиянов и съм на двадесет и седем години. Не знам кой съм. Ето произволен списък с неща, които съм правил през живота си:

 

Ходих на стоп с баща ми през февруари 97-а. Издадоха книгата ми "Механичен сън". Писах и други книги, записвах и други сънища. Слагах странни дати на всичките си писания и се научих да пиша от дясно наляво, огледално и с лявата ръка. Наблюдавах как луната залязва втри часа сутринта. Проследявах концентричните вълни, образувани от капките на дъжда. Отливах скулптури на гипсови лъвове и дялах дървени големи. Рисувах падането на Икар върху хвърчило. Рисувах картини и правех изложби с тези картини. Изобретявах вечни двигатели. Откривах смисъла на живота и  сетне го забравях. Учех езици и превеждах книги на Казандзакис и Шпилман. Снимаха ме в документални филми. Гледах как боята съхне на една стена, защото това беше много отговорна работа. Гледах - със затворени очи - в една точка на друга стена и точката се превърна във вирус с дълги пипала. 

 

Списъкът стана достатъчно дълъг, така че нека поговорим за тази книга. Книгата е лабиринт. Може да се загубите в лабиринта и сигурно няма да излезете живи оттам. Това обаче няма никакво значение, защото сте родени между стените му и сте си играли като деца в коридорите му. Сигурно се чувствате като у дома в лабиринта - и в това няма нищо лошо.