Тревожна памет

ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР
Съпротивата срещу фашизма е едно от големите човешки явления, белязали отминалото столетие. То ме е вълнувало и продължава да привлича вниманието ми с всяка нова страница, която времето разкрива.
Една такава автентична страница е и тази книга на генерал Семерджиев. Когато я прочетох, имах чувството, че съм преминал през един от кръговете на ада. Аз съпреживях всичко в документалната повест и да си призная, все бях на страната на жертвите и потърпевшите от главните героини - Магда Агоп Инджиян и племенницата и Мария Страшимирова. И от този ден насам си мисля, че това четиво трябва да стигне до всеки истински българин, за да не остане чужда, непозната на тях и тази страница от Съпротивата. И още нещо си мисля. Летописецът документалист генерал Семерджиев почти е създал сценарии за документален филм. Дано се намери режисьор, който да пресъздаде това време и точно тези събития и люде на екрана, защото жертвите на фашизма го искат...
Поставих за заглавие тези две думи ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР, защото, след като се върнах отново към ръкописа, установих, че авторът на книгата е написал и предговора и послеписа на своето документално произведение и е иззел функциите ми да кажа каквото и да било. И ако реша все пак да споделя няколко думи, то сигурно ще повторя написаното още в началото от генерал Семерджиев за абсурдното отричане и охулване на българското съпротивително движение. Ще мине време и нещата ще си дойдат по местата. Историята е такава, каквато е и колкото и да се мъчат някои да я преиначават, да я тълкуват в своя полза и така нататък, тя ще коригира дори някои историци със съмнителен морал. Аз мога само да благодаря на автора на тази документална повест, че е изпълнил гражданския си дълг, и да го уверя, че тази страница е също влог в съкровищницата на българската Съпротива, какъвто влог са и предишните му книги за това време,
9 май 2005 г, ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ