Тучница

Животът е дихание и остава в пространството за белег на съществуване, като целувка в цветята и въздуха, а водата го мие и вгражда в пясъка на времето. Ако ме потърсите днес, аз съм песъчинка в окото на слънцето и пара в океана на пространството. Започвам оттам, където е забит стволът на родителите ми. Това е вулкан от възприятия, от минало и бъдеще. Живея навсякъде, срещам се със себе си, каквато съм била, каквато съм сега, надвесена над своята бездна, самата аз бездна и неизбродимо време. Чувствам се като вселена сред вселените и безгранична енергия. Дори в най-безсилните си моменти живея със силата на продължението и намирам начин да се изправям. Нося частица от въздуха и водата, които са в мен през времената отново и отново, и са сетива на човешката ми същност. Нямам начало и край. Имам само една нишка, парченце от нишка, оттам помня и съпреживявам спомена на кръвта на моите земни родители. Оставям се Бог да ме връща в паметта ми, където е зачатъкът на племенното ми семе. Реалното е така дълбоко потънало и толкова необозримо, че не мога да пресея изживяното сега от изживяното на човешкия океан през вековете. Миналото всеки миг ми се случва, както и бъдещето, чрез моето космическо въображение. Мога да съм навсякъде и всякога, и енергията ми никога няма да свърши. Тази енергия, която никой земен жител все още не познава...