Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането

Илия Ангелов Галчев е роден на 15 септември 1917 г. във Велико Търново. Учи във Втора мъжка гимназия в София. През 1940 г. завършва Военното на Н.В. училище. След уволнението му от войската през 1946 г. учи и се дипломира в Стопанския факултет (1948). По-късно работи като счетоводител в различни предприятия. Преживял физически и морални сътресения, той запазва живи влечението и интересите си към историята и културата на България. Още като ученик участва в списването на ученически вестници и списания. През 1945-1946 г., заедно с Трифон Кунев, помества фейлетони във в. "Народно земеделско знаме" под псевдонима ХУZ-13.
В продължение на години изследва различни архиви и работи по проблемите на Възраждането. Проявява особен интерес към материали, отнасящи се към историята на българската медицина и фармация. Взема дейно участие в работата на много конгреси, симпозиуми и научни конференции, изнасяйки непознати или малко проучени данни за исторически събития и личности. Публикува свои материали в редица научни сборници и в периодичния печат.
След настъпилите демократични промени у нас в края на 1989 г. Илия Галчев взема участие в обществено-политическия живот на страната. Едновременно с историческите си изследвания и публикации той публикува над 200 статии с икономическо и политическо съдържание, най-вече във в. "Демокрация", "Анти", "Ново слово", "Ранно утро", "Знаме" и в сп. "Свобода" - издание на българите в Канада.
Автор е на книгите "Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870-1913)" (1994), "Българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград (1859-1925)" (1999), "С родолюбието на нашите предци" (2002) и "Българската просвета в Солунския вилает" (2005).
Член е на Съюза на независимите български писатели.