Елегия за Крайщето. Съдбата на българите в западните покрайнини

Българите в Западните покрайнини са част от нас. Плът от българската плът, кръв от българската кръв, те носят в сърцата си българския дух, ценностите и копнежите български. Налага се да го кажа – носят ги по-достойно от нас, свободните българи. Носят ги с онова достойнство, което може да се роди само от липсите и страданията, което се крепи на отстояването: въпреки насилието, въпреки всички форми на натиск, въпреки всичко.

Те не са емигранти, не са напуснали родината си по своя воля. Оказали са се откъснати от нея, захвърлени в чужда и враждебна среда. Търсили са свободата си – със слово, с непримиримост, понякога и с оръжие в ръка. Закрепостени са били, били са заточеници в един свят, сътворен по волята на Великите сили след края на Първата световна война, свят на разкъсани държави и изкуствено съчленени федерации. Превратностите на съдбата от целия 20. век са минали през живота им, опустошавали са битието им. За да стигнат – макар и оредяващи, но все още идентифициращи се като българи, до днешния ден, в който Европа продължава да търси пътища за изцеляване на старите рани и предотвратяване на нови конфликти. Крайно време е да помислим за тях.