Геноцидът и Холокостът над българите

Ужасътъ се получава тамъ, въ самия Батакъ, когато стъпяшъ на земята и подъ краката ти се чини, че пръщятъ кокали, когато гледашъ черковните стени до дека съ изкъртени и знаешъ, че до тамъ е все било трупове и кръвь, и когато, като се запрешъ надъ Стара-река, помислишъ си, че тя е некога текла съвсемъ червена и е лъскала ноще отъ пламъците, които съ изядвали два разкрача отъ тебе двесте живи хора, всредъ адски пръщенета и виенета... 0, тамъ е ужасътъ, тамъ настръхватъ космите и человекъ чувствува, че е унизенъ отъ това чувство на ужасъ, че е деградиранъ отъ него, че е лошъ, че става зверъ...
Ужаси, каквито съ баташките, не могатъ да се представятъ съ никакви материални средства. Та и по-добре, те опозоряватъ человечеството и удрятъ разкаления си жигъ на нашия векъ и на цивилизацията му, които съ могли да ги допустнатъ. Уви, защото те ги допустнаха и не само допустнаха, но и одобриха, чрезъ устата на единъ отъ най-просветените си представители, предъ лицето на най-хуманната нация, която има славата да се възмути. Английскиятъ пръвъ министъръ Дизраели (Биконсфийлдъ по-после), като отричаше нагло предъ парламента зверствата на турците, произнесе тия цинични думи: "Впрочемъ, по-добре да измратъ сто хиляди българи, за да се запази мирътъ." - Иванъ Вазовъ